Dumite-BG – онлайн речник за българския език

удостоен

[udostoˈɛn]

удостоен значение:

Какво е удостоен? Който е получил награда, чест, внимание или звание; награден или почетен с нещо.

1. (пряко) Който е получил награда, чест, внимание или звание; награден или почетен с нещо.
Ударение
удостоѐн
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
у-дос-то-ен
Род
мъжки
Мн. число
удостоени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на удостоен

(пряко)
  • Писателят беше удостоен с Нобелова награда за литература.
  • Тя не беше удостоена дори с отговор на писмото си.

Синоними на удостоен

Антоними на удостоен

Как се пише удостоен

Грешни изписвания: удостоян, удостуен, одостоен, удустоен
Думата се пише с е в окончанието за мъжки род (-ен), тъй като променливото я от глагола удостоя преминава в е пред мека сричка или когато не е под ударение в тази форма. В случая: удостоя -> удостоен.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:удостоя
Минало страдателно причастие на глагола „удостоя“. Коренът е свързан със старобългарското *dostojьnъ* (достоен).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • удостоен с награда
  • удостоен с внимание
  • удостоен със звание

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.