Dumite-BG – онлайн речник за българския език

уединено

[oɛdiˈnɛno]

уединено значение:

Какво е уединено? В състояние на изолация от другите; самотно, отделено.

1. (пряко) В състояние на изолация от другите; самотно, отделено.
Ударение
уединѐно
Част на речта
наречие
Сричкоделение
у-е-ди-не-но
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на уединено

(пряко)
  • Те живееха уединено в планината.
  • Къщата бе разположена уединено, далеч от пътя.

Синоними на уединено

Антоними на уединено

Как се пише уединено

Грешни изписвания: уединенно, оединено, уедйнено, уединену
Наречието се пише с едно н, тъй като прилагателното 'уединен' завършва на -ен (не на -нен). Началната гласна е У.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:уединя
От глагола 'уединя' (да отделя едно нещо/човек), корен 'един'. Връзка с идеята за ставане на 'един' (сам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • живея уединено
  • място, разположено уединено

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.