Dumite-BG – онлайн речник за българския език

уем

[uˈɛm]

уем значение:

Какво е уем? Лихва, която се плаща за дадени назаем пари или стоки; печалба от лихварство.

1. (архаично/икономика) Лихва, която се плаща за дадени назаем пари или стоки; печалба от лихварство.
2. (диалектно) Количеството брашно или зърно, което воденичарят взема за себе си като заплащане за смилането.
Ударение
уèм
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-ем
Род
мъжки
Мн. число
уеми
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на уем

(архаично/икономика)
  • Той даваше пари срещу голям уем и разори мнозина селяни.
(диалектно)
  • Воденичарят си взе уема от чувала с жито.

Синоними на уем

Как се пише уем

Грешни изписвания: уйм, оем
Пише се с у в началото и е във втората сричка.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:oyum
От турската дума 'oyum' (изрязване, вдлъбнатина, дял). В исторически план е навлязла като термин за лихва или 'отрязване' на част от печалбата.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вземам уем

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.