узаконен
[ozɐkoˈnɛn]
узаконен значение:
Какво е узаконен? Който е признат за законен; получил е правна валидност чрез съответна процедура.
1. (право) Който е признат за законен; получил е правна валидност чрез съответна процедура.
2. (преносно) Утвърден като норма или правило в практиката.
- Ударение
- узаконѐн
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- у-за-ко-нен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- узаконени
Примери за използване на узаконен
(право)
- Строежът беше узаконен след плащане на глобата.
- Това е единственият узаконен метод за търговия с акции.
(преносно)
- Обичаят е узаконен от вековната традиция.
Синоними на узаконен
Как се пише узаконен
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:закон
Страдателно причастие от глагола 'узаконя'. Състои се от представка 'у-', корен 'закон' и наставка '-ен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- узаконен строеж
- узаконен брак
- узаконен грабеж
