указване
[oˈkazzvɐnɛ]
указване значение:
Какво е указване? Действието по даване на наставления, директиви или посочване на начин за извършване на нещо.
1. (администрация) Действието по даване на наставления, директиви или посочване на начин за извършване на нещо.
2. (информатика) Процес на рефериране към адрес в паметта или конкретен обект (напр. чрез указател).
- Ударение
- ука̀зване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-каз-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- указвания
Примери за използване на указване
(администрация)
- Следваше стриктно указването на началника за попълване на документите.
- Липсата на ясно указване доведе до объркване в екипа.
(информатика)
- Грешка при указване на пътя към файла.
Синоними на указване
Как се пише указване
Грешни изписвания: оказване, укъзване, указвъне
Пише се с у, когато значението е 'посочване', 'насочване' или 'даване на инструкция' (свързано с указател, указание). Пише се с о (оказване), когато значението е 'извършване', 'предоставяне' (напр. оказване на помощ, оказване на натиск).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:оуказати
Отглаголно съществително от 'указвам'. Коренът е общославянски 'каз-' (говоря, посочвам) с представка 'у-', носеща смисъл на насочване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- методическо указване
- указване на помощ (грешно, правилно е оказване)
- указване на посока
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
