укорителен
[okoriˈtɛlɛn]
укорителен значение:
Какво е укорителен? Който съдържа или изразява укор, неодобрение или обвинение.
1. (общо) Който съдържа или изразява укор, неодобрение или обвинение.
- Ударение
- укорѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- у-ко-ри-те-лен
- Род
- мъжки
Примери за използване на укорителен
(общо)
- Тя му хвърли укорителен поглед.
- В гласа му се долавяше укорителна нотка.
Синоними на укорителен
Антоними на укорителен
Как се пише укорителен
Грешни изписвания: окорителен, укурителен, укорйтелен
Думата започва с у (представка у-, свързана с укор). Двойно н не се пише в ед.ч. м.р. (укорителен), но се появява в членуваната форма за м.р. (укорителният).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:укор
Произлиза от съществителното 'укор' + наставката за прилагателни '-ителен', означаваща 'който произвежда дадено действие'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- укорителен поглед
- укорителен тон
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
