улича
[uliˈtʃa]
улича значение:
Какво е улича? Разкривам, доказвам вината на някого в извършването на нещо нередно или престъпно; разобличавам.
1. (право/общо) Разкривам, доказвам вината на някого в извършването на нещо нередно или престъпно; разобличавам.
- Ударение
- улича̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- у-ли-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- уличавам
Примери за използване на улича
(право/общо)
- Следователите успяха да го уличат в корупция.
- Документите уличаха фирмата в данъчни измами.
Как се пише улича
Грешни изписвания: олича, улеча, улйча
Думата започва с у- и се пише с и в корена.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:лик/лице
Свързва се с корена 'лик' (лице, образ). Първоначалният смисъл е 'да покажа лицето', 'да извадя наяве', 'да разоблича'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- улича в лъжа
- улича в престъпление
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
