уличителен
[uliˈtʃitɛlɛn]
уличителен значение:
Какво е уличителен? Който служи за уличаване, който доказва вина или разкрива неправомерно действие.
1. (право/общо) Който служи за уличаване, който доказва вина или разкрива неправомерно действие.
- Ударение
- уличѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- у-ли-чи-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- уличителни
Примери за използване на уличителен
(право/общо)
- Следователят събра достатъчно уличителни доказателства срещу заподозрения.
- Намереният документ имаше силен уличителен характер.
Синоними на уличителен
Антоними на уличителен
Как се пише уличителен
Грешни изписвания: улечителен, оличителен, улйчителен, уличйтелен
Втората гласна е и (от корена лич - лице, налице), а не 'е'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:улича
Произлиза от глагола 'улича' (да разкрия вината на някого, да хвана в крачка) + суфикс '-телен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- уличителни доказателства
- уличителни факти
- уличителен материал
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
