умеене
[uˈmɛɛnɛ]
умеене значение:
Какво е умеене? Способността да се върши нещо; притежаване на навик, знание или сръчност за извършване на дейност.
1. (общо) Способността да се върши нещо; притежаване на навик, знание или сръчност за извършване на дейност.
- Ударение
- умѐене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-ме-е-не
- Род
- среден
- Мн. число
- умеения (рядко)
- Вид
- несвършен
Примери за използване на умеене
(общо)
- Умеенето да слушаш е също толкова важно, колкото и умеенето да говориш.
- Всичко опира до умеене, а не само до късмет.
Синоними на умеене
Антоними на умеене
Как се пише умеене
Грешни изписвания: умеяне, умение, омеене
Отглаголното съществително се образува от основата на глагола умея + наставка -не. Различава се от думата умение (резултатът/качеството), като акцентира върху процеса/състоянието.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:умъ
От корена 'ум', през глагола 'умея' (знам как, мога). Старобългарски произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- умеене да общуваш
- умеене да управляваш
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
