умея
[uˈmɛjɐ]
умея значение:
Какво е умея? Способен съм да правя нещо, имам умения, удава ми се. Имам умения или знания за извършване на дадена дейност. Удава ми се да правя нещо.
1. Способен съм да правя нещо, имам умения, удава ми се. Имам умения или знания за извършване на дадена дейност. Удава ми се да правя нещо.
- Ударение
- умѐя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- у-ме-я
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
Форми на думата умея 54
- умей
- умени
- умеят
- умейте
- умените
- умее
- умеем
- умееш
- умеете
- умееше
- умеейки
- умеел
- умеела
- умеели
- умеело
- умеелия
- умеелата
- умеелите
- умеелият
- умеелото
- умеех
- умееха
- умеехме
- умеехте
- умеещ
- умееща
- умеещи
- умеещо
- умеещия
- умеещата
- умеещите
- умеещият
- умеещото
- умели
- умелия
- умелите
- умелият
- умя
- умял
- умяла
- умяло
- умялата
- умялото
- умян
- умяна
- умяно
- умяния
- умяната
- умяният
- умяното
- умях
- умяха
- умяхме
- умяхте
Как се пише умея
Грешни изписвания: умеа, омея
Глаголът е от I спрежение. В 3 л., мн.ч. окончанието е -ят (те умеят), а не -ат.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:умѣти
Произлиза от старобългарския глагол 'умѣти', който е дериват на съществителното 'умъ' (ум, разсъдък). Първоначалното значение е 'да имам ум за нещо', 'да разбирам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- умея да предразполагам
- умея да готвя
- умея да слушам
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.