умисъл
[ˈu.mi.sɐl]
умисъл значение:
Какво е умисъл? Форма на вина, при която деецът съзнава общественоопасния характер на деянието си и иска или допуска настъпването на неговите последици.
1. (право) Форма на вина, при която деецът съзнава общественоопасния характер на деянието си и иска или допуска настъпването на неговите последици.
2. (общо) Предварително обмислено намерение, скрита мисъл или замисъл (често с негативен оттенък).
- Ударение
- у̀мисъл
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-ми-съл
- Род
- мъжки
- Мн. число
- умисли (рядко)
Примери за използване на умисъл
(право)
- Съдът доказа, че престъплението е извършено с пряк умисъл.
- Липсва умисъл за нанасяне на тежка телесна повреда.
(общо)
- В думите му се четеше скрит умисъл да я обиди.
- Тя действаше без лош умисъл.
Синоними на умисъл
Антоними на умисъл
Как се пише умисъл
Грешни изписвания: умисал, омисъл, умйсъл
Думата се пише с ъ в последната сричка, тъй като при промяна на формата гласната изпада (умисъл — умисли) или се запазва като тъмен вокал в зависимост от диалекта, но книжовната норма налага 'ъ'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:оумислъ
Произлиза от старобългарската дума, образувана от представка 'у-' и корен 'мисъл'. В съвременния език е претърпяла промяна в граматичния род, преминавайки от женски (архаично) към мъжки род, особено в юридическата терминология.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пряк умисъл
- евентуален умисъл
- престъпен умисъл
- без умисъл
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
