Dumite-BG – онлайн речник за българския език

умишленост

[uˈmiʃlɛnost]

умишленост значение:

Какво е умишленост? Качество на деяние, извършено съзнателно, с предварително намерение и цел.

1. (право) Качество на деяние, извършено съзнателно, с предварително намерение и цел.
Ударение
умѝшленост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-миш-ле-ност
Род
женски
Мн. число
няма (абстрактно понятие)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на умишленост

(право)
  • Прокуратурата не успя да докаже умишленост в действията на обвиняемия.

Синоними на умишленост

Антоними на умишленост

Как се пише умишленост

Грешни изписвания: умишленос, омишленост, умйшленост, умишленуст
Думата завършва на наставката -ост (за абстрактни съществителни от женски род). Пише се с 'у' в началото (от ум).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:умисъл
Производна дума от прилагателното 'умишлен', което произлиза от съществителното 'умисъл' + наставка '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • доказване на умишленост
  • елемент на умишленост

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.