умниче
[ˈumnit͡ʃɛ]
умниче значение:
Какво е умниче? Тревисто растение от род Valerianella (мотковче), често срещано като 'полско умниче' (Valerianella locusta), използвано и като салата.
1. (ботаника) Тревисто растение от род Valerianella (мотковче), често срещано като 'полско умниче' (Valerianella locusta), използвано и като салата.
2. (разговорно) Умалително-гальовно название за умно дете или малък човек, който проявява съобразителност.
- Ударение
- у̀мниче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ум-ни-че
- Род
- среден
- Мн. число
- умничета
Примери за използване на умниче
(ботаника)
- В градината бе поникнало полско умниче, което баба събираше за салата.
(разговорно)
- Това дете е истинско умниче, справя се със задачите по-бързо от възрастните.
Синоними на умниче
Антоними на умниче
Как се пише умниче
Грешни изписвания: умничи, омниче, умнйче
Думата завършва на -е, тъй като е съществително име от среден род. Формата за множествено число е умничета.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:умъ
Произлиза от корена 'ум', последван от умалителния или видово-определителен суфикс '-иче'. В ботаническия смисъл наименованието е свързано с народни вярвания или асоциации за свойствата на растението.
Употреба
Чести словосъчетания:
- полско умниче
- малко умниче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
