умозаключителен
[umozɐklyuˈtʃitɛlɛn]
умозаключителен значение:
Какво е умозаключителен? Умозаключителен е прилагателно, което описва нещо, свързано с процеса на извеждане на логични заключения или разсъждения. То се отнася до способността да се правят обосновани изводи въз основа на наличната информация или факти. Често се използва в контекста на логиката, философията и научните изследвания.
1. Умозаключителен е прилагателно, което описва нещо, свързано с процеса на извеждане на логични заключения или разсъждения. То се отнася до способността да се правят обосновани изводи въз основа на наличната информация или факти. Често се използва в контекста на логиката, философията и научните изследвания.
- Ударение
- умозаключѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- у-мо-за-клю-чи-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- умозаключителни
Как се пише умозаключителен
Грешни изписвания: умозаключетелен, омозаключителен, умузаключителен, умозъключителен, умозаключйтелен
Съединителната гласна при сложни думи, чиято първа част завършва на твърда съгласна, е -о- (ум-о-заключителен). Пише се слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:умозаключение
Производно от съществителното 'умозаключение', което е калка (вероятно през руски) на латински или гръцки логически термини, съставено от 'ум' и 'заключавам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- умозаключителен процес
- умозаключителна верига
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
