умозрителност
[umozˈritɛlnost]
умозрителност значение:
Какво е умозрителност? Свойство на разсъждение или теория, която е изцяло абстрактна, теоретична и лишена от опора в практическия опит или реалността.
1. (Философия/Книжовен език) Свойство на разсъждение или теория, която е изцяло абстрактна, теоретична и лишена от опора в практическия опит или реалността.
- Ударение
- умозри'телност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-мо-зри-тел-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на умозрителност
(Философия/Книжовен език)
- Критиката обвини автора в прекалена умозрителност и липса на житейска правда.
- Тази хипотеза страда от чиста умозрителност.
Синоними на умозрителност
Антоними на умозрителност
Как се пише умозрителност
Свързващата гласна при сложни думи в българския език е о или е. В случая е о (ум-о-зрителен).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:умъ + зрѣти
Калка от гръцки (theoria), съставена от „ум“ и „зря“ (виждам). Означава „виждане с ума“, т.е. теоретично разглеждане.
Употреба
Чести словосъчетания:
- суха умозрителност
- чиста умозрителност
