унес
[ˈunɛs]
унес значение:
Какво е унес? Състояние на лека забрава, мечтателност или полусън; вглъбяване в собствените мисли, при което човек се откъсва от реалността.
1. (психология) Състояние на лека забрава, мечтателност или полусън; вглъбяване в собствените мисли, при което човек се откъсва от реалността.
- Ударение
- у̀нес
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-нес
- Род
- мъжки
- Мн. число
- унеси (рядко)
Примери за използване на унес
(психология)
- Тя слушаше музиката в сладостен унес.
- Той изпадна в унес и не чу въпроса ми.
Синоними на унес
Антоними на унес
Как се пише унес
Грешни изписвания: онес
Думата започва с у-, идващо от глагола унасям (представка у- + нося).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:унасям
Отглаголно съществително от 'унасям' (отнасям мисълта, приспивам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- сладък унес
- летаргичен унес
- изпадам в унес
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
