униние
[uˈniniɛ]
униние значение:
Какво е униние? Състояние на силна потиснатост, безнадеждност, липса на желание за действие; душевна отпадналост.
1. (психология) Състояние на силна потиснатост, безнадеждност, липса на желание за действие; душевна отпадналост.
- Ударение
- уни'ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-ни-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на униние
(психология)
- След загубата на работата си той изпадна в дълбоко униние.
Синоними на униние
Антоними на униние
Как се пише униние
Грешни изписвания: ониние, унинеие, унйние, унинйе
Пише се с двойно н само ако коренът завършва на 'н' и наставката започва с 'н'. Тук случаят не е такъв – имаме корен уни- и наставка -ние, или опростено: думата е с едно н в средата.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:оуниниѥ
От старобългарското 'оуниниѥ', свързано с глагола 'унивам' (губя сили, отпадам духом).
Употреба
Чести словосъчетания:
- изпадам в униние
- обзема ме униние
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
