Dumite-BG – онлайн речник за българския език

упадъчно

[oˈpadɐt͡ʃno]

упадъчно значение:

Какво е упадъчно? Характерно за упадък; състояние на регрес, деградация или морално разложение.

1. (общо) Характерно за упадък; състояние на регрес, деградация или морално разложение.
Ударение
упа́дъчно
Част на речта
наречие, прилагателно име
Сричкоделение
у-па-дъч-но
Род
среден
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на упадъчно

(общо)
  • Обществото живееше упадъчно, забравило старите ценности.
  • Това беше упадъчно изкуство, лишено от смисъл.

Синоними на упадъчно

Антоними на упадъчно

Как се пише упадъчно

Грешни изписвания: упадачно, опадъчно, упъдъчно, упадъчну
Думата се пише с у (представка у-, указваща посока или резултат) и с ъ в суфикса -ъч- (проверка: плаващо 'ъ' при упадък - упадъка).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:падам
От корена 'пад' (падам) с представка 'у-' и наставки, водещи до 'упадък' (състояние на разруха). 'Упадъчно' е производно наречие/прилагателно.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • упадъчно влияние
  • упадъчно състояние
  • упадъчно настроение

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.