упадъчност
[uˈpadət͡ʃnost]
упадъчност значение:
Какво е упадъчност? Състояние на упадък, деградация или разложение (обикновено в морален, културен или естетически смисъл); декадентство.
1. (културология/етика) Състояние на упадък, деградация или разложение (обикновено в морален, културен или естетически смисъл); декадентство.
- Ударение
- упа̀дъчност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-па-дъч-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на упадъчност
(културология/етика)
- В късните години на империята се забелязва отчетлива нравствена упадъчност.
- Романът описва атмосферата на упадъчност сред аристокрацията.
Синоними на упадъчност
Как се пише упадъчност
Грешни изписвания: упадачност, опадъчност, упъдъчност, упадъчнуст
Коренът е упадък. При промяна на формата, 'ъ' се запазва или изпада, но тук гласната е ъ, а не 'а'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:упадък
Производна от съществителното 'упадък' с наставка '-ност' за образуване на абстрактни съществителни.
Употреба
Чести словосъчетания:
- морална упадъчност
- духовна упадъчност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
