уповаване
[opovˈavɐnɛ]
уповаване значение:
Какво е уповаване? Действието на възлагане на надежди, вяра или доверие в някого или нещо; разчитане на подкрепа.
1. (книжовно) Действието на възлагане на надежди, вяра или доверие в някого или нещо; разчитане на подкрепа.
- Ударение
- упова̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-по-ва-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- уповавания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на уповаване
(книжовно)
- Пълното уповаване на късмета не е добра стратегия.
- Тяхното уповаване на Бога им даваше сили в трудните моменти.
Как се пише уповаване
Грешни изписвания: оповаване, упование, упуваване, уповъване, уповавъне
Пише се с начално у (представка у-). Думата се различава от 'упование', което е резултатът или самото чувство, докато 'уповаване' акцентира върху процеса.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:упъвати
Произлиза от глагола 'уповавам се'. Коренът е свързан с вяра и надежда.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сляпо уповаване
- уповаване на закона
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
