упоително
[upoˈitɛɫno]
упоително значение:
Какво е упоително? По начин, който замайва сетивата, очарова силно или приспива бдителността; омайно, завладяващо.
1. (преносно) По начин, който замайва сетивата, очарова силно или приспива бдителността; омайно, завладяващо.
- Ударение
- упоѝтелно
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- у-по-и-тел-но
Примери за използване на упоително
(преносно)
- Цветовете на липата миришеха упоително.
- Тя говореше упоително и всички я слушаха в захлас.
Синоними на упоително
Антоними на упоително
Как се пише упоително
Грешни изписвания: опоително, упойтелно, упуително, упоителну
След гласната о се пише и, а не й, тъй като образува отделна сричка и е под ударение в коренната форма (упо-и).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:упоя
Произлиза от прилагателното *упоителен*, образувано от глагола *упоя* + наставка *-телен*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- мирише упоително
- действа упоително
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
