Dumite-BG – онлайн речник за българския език

упокоявам

[upokoˈjavam]

упокоявам значение:

Какво е упокоявам? Успокоявам някого, давам му покой или утеха.

1. (книжовно / остаряло) Успокоявам някого, давам му покой или утеха.
2. (религия / евфемизъм) За Бог или смъртта: дарявам вечен покой; слагам край на земните мъки (за починал).
Ударение
упокоя'вам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
у-по-ко-я-вам
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
упокоя
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на упокоявам

(книжовно / остаряло)
  • Тихите думи на майката упокояваха разплаканото дете.
(религия / евфемизъм)
  • Бог да упокои душата му.
  • Смъртта го упокои след дългото боледуване.

Синоними на упокоявам

Антоними на упокоявам

Как се пише упокоявам

Грешни изписвания: опокоявам, упукоявам, упокуявам, упокоявъм

Основната дума е покой, пред която стои представата у-. Пише се с я в наставката (III спрежение).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:покои
От корена „покой“ (мир, спокойствие). Първоначалното значение е „успокоявам“, но в съвременния език често се свързва с църковния/ритуален контекст на смъртта.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • упокоявам душата
  • Бог да го упокои

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.