упражняване
[oprɐʒˈɲavɐnɛ]
упражняване значение:
Какво е упражняване? Действието по системно повтаряне на определена дейност с цел придобиване или усъвършенстване на умения.
1. (общо) Действието по системно повтаряне на определена дейност с цел придобиване или усъвършенстване на умения.
2. (право) Прилагане, използване или реализиране на дадени права, власт или професия.
- Ударение
- упражня'ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-праж-ня-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- упражнявания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на упражняване
(общо)
- Всекидневното упражняване на гамите е задължително за пианиста.
- Упражняването на чужд език изисква постоянство.
(право)
- Упражняването на правото на глас е граждански дълг.
- Той бе обвинен в незаконно упражняване на лекарска професия.
Синоними на упражняване
Антоними на упражняване
Как се пише упражняване
Грешни изписвания: упражняванйе, опражняване, упръжняване, упражнявъне
Думата се пише с у в началото и окончание -не за отглаголни съществителни. Проверката за 'у'/'о' се прави чрез сродни думи (сравнете с 'празен' - няма общо с 'опрягам', а с 'празен', но исторически се е наложила формата с 'у').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:упражнявам
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'упражнявам', който е производен на корена 'празен' (свободен, незает) със значение 'запълвам свободното време с дейност' или калка от руското 'упражнение'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- упражняване на контрол
- упражняване на професия
- упражняване на правомощия
- упражняване на насилие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
