урочасване
[uroˈt͡ʃasvɐnɛ]
урочасване значение:
Какво е урочасване? Процесът на вредно магическо въздействие чрез поглед или думи (според народните вярвания); действие по глагола урочасвам.
1. (етнология) Процесът на вредно магическо въздействие чрез поглед или думи (според народните вярвания); действие по глагола урочасвам.
2. (преносно) Състояние на отпадналост, главоболие или неразположение, приписвано на 'лоши очи'.
- Ударение
- урочàсване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-ро-час-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- урочасвания
Примери за използване на урочасване
(етнология)
- Бабата баеше против урочасване на детето.
- Носенето на червен конец се смята за защита от урочасване.
(преносно)
- Цял ден лежи и се оплаква от урочасване.
Как се пише урочасване
Грешни изписвания: орочасване, урачасване, уручасване, урочъсване, урочасвъне
Думата се пише с о във втората сричка (урок -> урочасвам). Завършва на -ане като отглаголно съществително.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:урокъ
Отглаголно съществителне от 'урочасвам'. Коренът е свързан с 'урок' (в смисъл на 'лош поглед', 'магия', 'болест, причинена от поглед'), което е различно от 'урок' (учебно занятие).
Употреба
Чести словосъчетания:
- против урочасване
- предпазване от урочасване
- симптоми на урочасване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
