усамотеност
[osɐmoˈtɛnost]
усамотеност значение:
Какво е усамотеност? Състояние на отделеност от другите; пребиваване в самота (често с положителен нюанс на спокойствие или уединение).
1. (пряко/психология) Състояние на отделеност от другите; пребиваване в самота (често с положителен нюанс на спокойствие или уединение).
- Ударение
- усамоте́ност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-са-мо-те-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на усамотеност
(пряко/психология)
- Той търсеше усамотеност, за да завърши романа си.
- Вилата предлагаше пълна усамотеност сред природата.
Синоними на усамотеност
Антоними на усамотеност
Как се пише усамотеност
Грешни изписвания: усамотенност, осамотеност, усъмотеност, усамутеност, усамотенуст
Пише се с едно н, тъй като произлиза от причастието усамотен.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам
Производно от миналото страдателно причастие 'усамотен' (от глагола 'усамотя се'). Коренът е 'сам'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
