усамотяване
[osɐmoˈtʲavɐnɛ]
усамотяване значение:
Какво е усамотяване? Усамотяване е съществително, което означава състояние на изолация или отделеност от другите, често с цел постигане на мир, спокойствие и концентрация. То може да се свързва с лични моменти на размисъл или творческа работа.
1. Усамотяване е съществително, което означава състояние на изолация или отделеност от другите, често с цел постигане на мир, спокойствие и концентрация. То може да се свързва с лични моменти на размисъл или творческа работа.
- Ударение
- усамотя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-са-мо-тя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- усамотявания
Как се пише усамотяване
Грешни изписвания: осамотяване, усъмотяване, усамутяване, усамотявъне
Думата започва с представка у- (в смисъл на привеждане в състояние), а не 'о-'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам
Отглаголно съществително от 'усамотявам се', произлизащо от корена 'сам' (един).
Употреба
Чести словосъчетания:
- търся усамотяване
- пълно усамотяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
