Dumite-BG – онлайн речник за българския език

условно

[uˈslɔvnu]

условно значение:

Какво е условно? С уговорка, при наличието на определено условие; не категорично.

1. (общо) С уговорка, при наличието на определено условие; не категорично.
2. (право) За наказание (присъда) — което не се изпълнява ефективно, ако осъденият не извърши ново престъпление в определен изпитателен срок.
3. (логика) Което не е действително или реално, а е прието за даденост в рамките на някаква хипотеза или игра.
Ударение
усло̀вно
Част на речта
наречие
Сричкоделение
у-слов-но
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на условно

(общо)
  • Условно приехме предложението, докато уточним детайлите.
  • Това разделение е направено само условно.
(право)
  • Съдът му наложи наказание от три години лишаване от свобода условно.
(логика)
  • Нека приемем тази величина условно за единица.

Как се пише условно

Грешни изписвания: ословно, услувно, условну
Думата се пише с у в началото, тъй като коренът е свързан с думата условие.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:условие
Произлиза от съществителното 'условие'. Коренът е свързан с 'слово' (дума/договорка), развило се в значение на 'обстоятелство' или 'изискване'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • условно казано
  • условно наказание
  • условно наклонение

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.