Dumite-BG – онлайн речник за българския език

услужливост

[usluʒˈlivost]

услужливост значение:

Какво е услужливост? Качество на човек, който е отзивчив, готов да направи услуга и да помогне на другите.

1. (характер) Качество на човек, който е отзивчив, готов да направи услуга и да помогне на другите.
Ударение
услужлѝвост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ус-луж-ли-вост
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на услужливост

(характер)
  • Тя спечели симпатиите на всички с пословичната си услужливост.
  • Прекалената услужливост понякога се възприема като подмазване.

Антоними на услужливост

Как се пише услужливост

Грешни изписвания: услужливос, услужливозт, ослужливост, усложливост, услужлйвост, услужливуст
Основната дума е услужлив. Наставката за съществително име е -ост. Пише се със 'ж' (от служа).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:услуга
Дериват на прилагателното 'услужлив' + наставка '-ост'. Коренът е свързан със старобългарското 'слуга', 'служа'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • прекалена услужливост
  • дежурна услужливост

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.