успокоителен
[uspokoˈitɛlɛn]
успокоителен значение:
Какво е успокоителен? Който действа успокояващо, премахва тревога, болка или напрежение.
1. (пряко) Който действа успокояващо, премахва тревога, болка или напрежение.
2. (медицина) Медикамент (като съществително в среден род - успокоително), който потиска нервната система.
- Ударение
- успокоѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ус-по-ко-и-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- успокоителни
Примери за използване на успокоителен
(пряко)
- Лекарят му предписа успокоителен чай за по-добър сън.
- Нейният глас имаше успокоителен ефект върху децата.
(медицина)
- Взех едно силно успокоително (средство) преди полета.
Синоними на успокоителен
Как се пише успокоителен
Втората гласна в корена е о (от покой). Наставката е -ителен, а не -елен.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:покой
Произлиза от глагола 'успокоя', който е съставен от представка 'у-' + корен 'покой' (мир, тишина) + наставка '-ителен' за образуване на прилагателни.
Употреба
Чести словосъчетания:
- успокоителен тон
- успокоително средство
- успокоителен ефект
