уста
уста значение:
Какво е уста? Отворът и свързаната с него кухина в лицевата част на главата, през които се приема храна, диша се и при човека се образува реч.
1. (общо) Отворът и свързаната с него кухина в лицевата част на главата, през които се приема храна, диша се и при човека се образува реч.
2. (общо) Устни, разглеждани като очертание или част от лицето.
3. (разговорно; преносно) Способност или готовност да се говори.
4. (преносно) Отвор на съд, машина, оръдие или друг предмет.
5. (остаряло) Майстор; почетно название, поставяно пред лично име.
- Ударение
- уста̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-ста
- Род
- женски; мъжки (название за майстор)
- Мн. число
- усти
Примери за използване на уста
(общо)
- Той отвори уста, за да отговори.
(общо)
- Лека усмивка се появи на красивата ѝ уста.
(разговорно; преносно)
- И той има уста, може сам да се защити.
(преносно)
- През устата на пещта се виждаше огънят.
(остаряло)
- В изложбата е показан модел на мост, построен от уста Кольо Фичето.
Как се пише уста
За анатомичното название множественото число е „устѝ“; в поетична и по-стара употреба „уста“ се среща и като множествено число. Названието „уста“ със значение „майстор“ е неизменяемо.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълна уста
- голяма уста
- отворена уста
Фразеологизми:
- оставам с пръст в уста
- хлопа ми устата
- с половин уста
- от уста на уста
- слагам си цип на устата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
