Dumite-BG – онлайн речник за българския език

уста

[oˈsta]

уста значение:

Какво е уста? Кухина в долната част на лицето при хората и животните, през която се приема храна и се издават звуци; устен отвор заедно с устните.

1. (анатомия) Кухина в долната част на лицето при хората и животните, през която се приема храна и се издават звуци; устен отвор заедно с устните.
2. (преносно) Отвор, вход на нещо (оръдие, пещ, съд и др.).
Ударение
уста̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-ста
Род
женски
Мн. число
усти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на уста

(анатомия)
  • Той отвори уста, за да каже нещо, но замълча.
  • Дишането през устата може да доведе до сухота в гърлото.
(преносно)
  • Устата на пещта бълваше огън.

Синоними на уста

Как се пише уста

Грешни изписвания: оста
Думата започва с у. Макар в някои диалекти или при бърз говор да се чува близко до 'о' (редукция), книжовната форма е категорично с 'у'.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*usta
От праславянското *usta, което е било форма за множествено число (плуралиа тантум) от среден род, но в съвременния български език се е преосмислило като съществително от женски род, единствено число.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълна уста
  • голяма уста
  • уста на река
Фразеологизми:
  • оставам с пръст в уста
  • хлопа ми устата
  • с половин уста
  • от уста на уста
  • слагам си цип на устата

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.