уставно
[uˈstavno]
уставно значение:
Какво е уставно? Като наречие: По начин, който е в пълно съответствие с устава, правилата или разпоредбите; строго по правилата.
1. (военно дело / право) Като наречие: По начин, който е в пълно съответствие с устава, правилата или разпоредбите; строго по правилата.
2. (администрация) Форма за среден род на прилагателното 'уставен': Което се отнася до устава или е определено от него.
- Ударение
- уста̀вно
- Част на речта
- наречие, прилагателно име
- Сричкоделение
- у-став-но
- Род
- среден
- Мн. число
- уставни
Примери за използване на уставно
(военно дело / право)
- Войниците маршируваха и отдаваха чест напълно уставно.
- Процедурата беше проведена уставно и без нарушения.
(администрация)
- Това е уставно положение, което не подлежи на коментар.
- Уставно мнозинство е необходимо за промяна на ръководството.
Синоними на уставно
Антоними на уставно
Как се пише уставно
Грешни изписвания: оставно, устъвно, уставну
Думата се пише с у в началото, тъй като коренът е 'устав'. Не трябва да се бърка с 'оставка' (оставно).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:уставъ
Наречие/форма на прилагателното 'уставен', произлизащо от съществителното 'устав' (закон, правило, наредба).
Употреба
Чести словосъчетания:
- уставно положение
- уставно право
- действам уставно
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
