установителен
[ustɐnoˈvitɛlɛn]
установителен значение:
Какво е установителен? Прилагателно, което описва нещо, свързано с установяване, определяне или провеждане на нещо, особено в юридически или административен контекст. Често се използва за обозначаване на действия или процеси, които имат за цел да се установи факт, статус или положение.
1. Прилагателно, което описва нещо, свързано с установяване, определяне или провеждане на нещо, особено в юридически или административен контекст. Често се използва за обозначаване на действия или процеси, които имат за цел да се установи факт, статус или положение.
- Ударение
- установѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ус-та-но-ви-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- установителни
Как се пише установителен
Грешни изписвания: установитълен, остановителен, устъновителен, устанувителен, установйтелен
Думата следва правилата за образуване на прилагателни от глаголи с наставка -телен.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:установя
Произлиза от българския глагол 'установя' + наставката за прилагателни '-телен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- установителен иск
- установително решение
- установителна диспозиция
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
