Dumite-BG – онлайн речник за българския език

установъчен

[ustɐˈnɔvət͡ʃɛn]

установъчен значение:

Какво е установъчен? Който служи за установяване, учредяване или изясняване на нещо (факти, самоличност, организации).

1. (администрация/право) Който служи за установяване, учредяване или изясняване на нещо (факти, самоличност, организации).
2. (техника) Който се отнася до настройката или позиционирането на машина или детайл.
Ударение
устано'въчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ус-та-но-въ-чен
Род
мъжки
Мн. число
установъчни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на установъчен

(администрация/право)
  • На проведеното установъчно събрание бе избран нов управителен съвет.
  • Извършиха се установъчни действия за разкриване на извършителя.
(техника)
  • Установъчният винт трябва да се затегне внимателно.
  • Това е важна установъчна база за обработвания детайл.

Как се пише установъчен

Грешни изписвания: установачен, остановъчен, устъновъчен, устанувъчен
Пише се с у в началото (представка) и с променливо ъ (установъчен - установъчни), а не а.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:установя
От глагола 'установя' + наставка '-ъчен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • установъчно събрание
  • установъчен иск

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.