Dumite-BG – онлайн речник за българския език

устатница

[uˈstatnit͡sa]

устатница значение:

Какво е устатница? Жена, която е много словоохотлива, отговаря дръзко, кара се или злослови; кавгаджийка.

1. (разговорно) Жена, която е много словоохотлива, отговаря дръзко, кара се или злослови; кавгаджийка.
Ударение
уста̀тница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ус-тат-ни-ца
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
женски
Мн. число
устатници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на устатница

(разговорно)
  • Новата съседка се оказа голяма устатница, с никого не се погажда.
  • Не бъди такава устатница, а слушай какво ти говорят!

Антоними на устатница

Как се пише устатница

Грешни изписвания: остатница, устътница, устатнйца
Пише се слято. Произлиза от корена уст-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:уста
Производна от прилагателното 'устат' (човек с голяма уста/който много говори) + наставка за лица от женски род '-ница'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • голяма устатница

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.

Устатница – значение, правопис и синоними | Dumite-BG