Енциклопедия на българския език

утаен

[utaɛn]

утаен значение:

Какво е утаен? Който се е отделил от течност и се е наслоил на дъното под формата на утайка.

1. (Химия / Физика) Който се е отделил от течност и се е наслоил на дъното под формата на утайка.
2. (Пряко / Разговорно) Който се е успокоил, станал е по-тих или скрит (за чувства или хора - по-рядка употреба).
Ударение
утаѐн
Част на речта
прилагателно име, неопределима част на речта
Сричкоделение
у-та-ен
Род
мъжки
Мн. число
утаени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на утаен

(Химия / Физика)
  • В епруветката се наблюдаваше утаен слой сребро.
  • Добре утаеното вино е бистро и приятно за пиене.
(Пряко / Разговорно)
  • Утаената злоба в душата му избухна неочаквано.

Антоними на утаен

Как се пише утаен

Грешни изписвания: утаян, отаен, утъен

Думата е образувана от глагола утая (III спрежение). Страдателното причастие се образува с наставка -ен, а не -ян, тъй като основната гласна пред наставката не е променливо я, а коренова гласна на спрежението.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:утая
Страдателно причастие от глагола 'утая' (утаявам). Коренът е свързан с 'тая' (крия, пазя в тайна), но в химически/физически контекст значението е еволюирало към 'скриване' на твърдите частици на дъното.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • утаен материал
  • утаена течност