утаен
[utaɛn]
утаен значение:
Какво е утаен? Който се е отделил от течност и се е наслоил на дъното под формата на утайка.
1. (Химия / Физика) Който се е отделил от течност и се е наслоил на дъното под формата на утайка.
2. (Пряко / Разговорно) Който се е успокоил, станал е по-тих или скрит (за чувства или хора - по-рядка употреба).
- Ударение
- утаѐн
- Част на речта
- прилагателно име, неопределима част на речта
- Сричкоделение
- у-та-ен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- утаени
Примери за използване на утаен
(Химия / Физика)
- В епруветката се наблюдаваше утаен слой сребро.
- Добре утаеното вино е бистро и приятно за пиене.
(Пряко / Разговорно)
- Утаената злоба в душата му избухна неочаквано.
Синоними на утаен
Как се пише утаен
Грешни изписвания: утаян, отаен, утъен
Думата е образувана от глагола утая (III спрежение). Страдателното причастие се образува с наставка -ен, а не -ян, тъй като основната гласна пред наставката не е променливо я, а коренова гласна на спрежението.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:утая
Страдателно причастие от глагола 'утая' (утаявам). Коренът е свързан с 'тая' (крия, пазя в тайна), но в химически/физически контекст значението е еволюирало към 'скриване' на твърдите частици на дъното.
Употреба
Чести словосъчетания:
- утаен материал
- утаена течност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
