Dumite-BG – онлайн речник за българския език

утешение

[utɛˈʃɛniɛ]

утешение значение:

Какво е утешение? Облекчение на мъка, скръб или тревога; успокоение.

1. (психология) Облекчение на мъка, скръб или тревога; успокоение.
2. (преносно) Лице, предмет или дейност, която носи успокоение.
Ударение
утешѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-те-ше-ни-е
Род
среден
Мн. число
утешения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на утешение

(психология)
  • Тя намери утешение в музиката.
  • Думите му не донесоха никакво утешение на опечалените.
(преносно)
  • Внуците бяха единственото му утешение на старини.

Антоними на утешение

Как се пише утешение

Грешни изписвания: утишение, отешение, утешенйе
Коренната гласна е е (от старобългарски 'ѣ' - ят), проверка може да се направи с думата 'утеха'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:утѣшениѥ
Произлиза от старобългарския глагол 'утѣшити', който е каузатив на 'тихъ' (тих, спокоен). Първоначалното значение е 'умиротворяване', 'успокояване'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • намирам утешение
  • слабо утешение

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.