утешител
[utɛˈʃitɛl]
утешител значение:
Какво е утешител? Човек, който утешава, успокоява скръбта или болката на другите.
1. (общо) Човек, който утешава, успокоява скръбта или болката на другите.
2. (религия) Епитет за Светия Дух в християнското богословие (с главна буква).
- Ударение
- утешѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-те-ши-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- утешители
Примери за използване на утешител
(общо)
- В трудните моменти той беше моят единствен утешител.
- Тя намери утешител в лицето на стария си приятел.
(религия)
- И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки.
Синоними на утешител
Антоними на утешител
Как се пише утешител
Грешни изписвания: утишител, отешител, утешйтел
Коренът е 'теш' (от 'тежа', 'теха'), затова се пише с 'е', а не с 'и'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:утѣшитель
От глагола 'утешавам'. В християнската терминология превод на гръцкото 'Parakletos'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- велик утешител
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
