Енциклопедия на българския език

учащ

[ˈut͡ʃɐʃt]

учащ значение:

Какво е учащ? Лице, което се обучава в учебно заведение; ученик или студент.

1. (образование) Лице, което се обучава в учебно заведение; ученик или студент.
2. (пряко) Който в момента извършва действието учене.
Ударение
у̀чащ
Част на речта
прилагателно име, съществително име
Сричкоделение
у-чащ
Род
мъжки
Мн. число
учащи
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на учащ

(образование)
  • Всички учащи ползват намаление за градския транспорт.
  • Библиотеката е отворена за учащи и преподаватели.
(пряко)
  • Човекът, учащ чужд език, трябва да е упорит.

Антоними на учащ

Как се пише учащ

Грешни изписвания: учещ, очащ, учъщ

Глаголът уча е от II спрежение. Сегашните деятелни причастия на глаголи от I и II спрежение се образуват с наставка -ащ/-ящ (за разлика от III спрежение, където е -ещ). Затова правилното е учащ.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:учити
Сегашно деятелно причастие на глагола 'уча' (учити).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • учащ се
  • работещи и учащи