ученичество
[ut͡ʃɛˈnit͡ʃɛstvo]
ученичество значение:
Какво е ученичество? Периодът от живота, през който човек е ученик; времето на училищното обучение.
1. (образование) Периодът от живота, през който човек е ученик; времето на училищното обучение.
2. (изкуство/занаяти) Период на обучение при майстор или наставник (по-рядко, виж 'чирачество').
- Ударение
- ученѝчество
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-че-ни-чес-тво
- Род
- среден
- Мн. число
- няма (само ед.ч.)
Примери за използване на ученичество
(образование)
- Спомените му от годините на ученичеството бяха изпълнени с носталгия.
- По време на своето ученичество той показа завидни математически способности.
(изкуство/занаяти)
- Ранното ученичество на художника при старите майстори оформя стила му.
Синоними на ученичество
Как се пише ученичество
Грешни изписвания: ученичесво, оченичество, ученйчество, ученичеству
Пише се с е в корена (учен) и с и пред наставката (ученичество).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ученик
От съществителното 'ученик' + наставка '-чество'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- години на ученичество
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
