уязвяване
[ujɐ'zvʲavɐnɛ]
уязвяване значение:
Какво е уязвяване? Уязвяване е процесът на нанасяне на вреда или болка на някого, обикновено в емоционален или психологически контекст. То може да се отнася и до действие, при което се нарушава целостта или безопасността на нещо.
1. Уязвяване е процесът на нанасяне на вреда или болка на някого, обикновено в емоционален или психологически контекст. То може да се отнася и до действие, при което се нарушава целостта или безопасността на нещо.
- Ударение
- уязвя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-яз-вя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- уязвявания
- Вид
- несвършен
Как се пише уязвяване
Грешни изписвания: оязвяване, уизвяване, уязвявъне
Пише се с 'у' в началото (представка) и променливо 'я' според ятовата гласна.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:язвa
От старобългарската дума 'ıазва' (рана). Първоначално е означавало нанасяне на физическа рана, но в съвременния език е преминало почти изцяло в преносно значение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лично уязвяване
- дълбоко уязвяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.