факир
[fɐˈkir]
факир значение:
Какво е факир? Мюсюлмански или индуистки странстващ монах-аскет, който демонстрира издръжливост на болка и лишения.
1. (религия) Мюсюлмански или индуистки странстващ монах-аскет, който демонстрира издръжливост на болка и лишения.
2. (цирково изкуство) Артист, изпълняващ номера, изискващи необикновена физическа издръжливост или ловкост (гълтане на огън, мечове и др.).
3. (преносно) Човек, който е изключителен майстор в своята област и върши нещата с невероятна лекота.
- Ударение
- факѝр
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- фа-кир
- Род
- мъжки
- Мн. число
- факири
Примери за използване на факир
(религия)
- Факирът лежеше върху легло от пирони без видима болка.
(цирково изкуство)
- Цирковият факир удиви публиката с номера си с огън.
(преносно)
- Той е факир в поправката на компютри.
Антоними на факир
Как се пише факир
Грешни изписвания: фъкир, факйр
Пише се с 'а' и 'и'.
Етимология
Произход:Арабски
Оригинална дума:faqīr
От арабски 'faqīr', означаващо 'беден'. Първоначално терминът се отнася за мюсюлмански аскети (дервиши), живеещи в бедност.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
