Dumite-BG – онлайн речник за българския език

фалага

[fɐˈlaɡɐ]

фалага значение:

Какво е фалага? Уред за мъчение, разпространен в Османската империя и Близкия изток, представляващ дървена цепеница с въже, в която се стягат краката на наказания, за да бъдат бити по ходилата.

1. (история) Уред за мъчение, разпространен в Османската империя и Близкия изток, представляващ дървена цепеница с въже, в която се стягат краката на наказания, за да бъдат бити по ходилата.
2. (преносно) Самият процес на наказание или побой по ходилата с този уред.
Ударение
фала̀га
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
фа-ла-га
Род
женски
Мн. число
фалаги
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на фалага

(история)
  • Затворникът беше осъден на бой с фалага.
  • Споменът за фалагата ужасяваше населението по време на робството.
(преносно)
  • Той едва ходеше след преживяната фалага.

Синоними на фалага

Как се пише фалага

Грешни изписвания: фалака, фълага, фалъга
В съвременния български език книжовната форма е с г (фалага), въпреки турския оригинал с k.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:φάλαγγα (phálanga)
Заета чрез турската дума 'falaka'. Първоначално в гръцкия език е означавало ствол, пън или валяк, което препраща към дървената конструкция на уреда.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • удрям на фалага
  • стягам във фалага

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.