Dumite-BG – онлайн речник за българския език

фалиране

[fɐˈliranɛ]

фалиране значение:

Какво е фалиране? Процесът на изпадане в несъстоятелност; обявяване на банкрут.

1. (икономика) Процесът на изпадане в несъстоятелност; обявяване на банкрут.
Ударение
фалѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
фа-ли-ра-не
Род
среден
Мн. число
фалирания (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на фалиране

(икономика)
  • Фалирането на банката предизвика паника сред вложителите.
  • Лошото управление доведе до фалиране на предприятието.

Синоними на фалиране

Антоними на фалиране

Как се пише фалиране

Грешни изписвания: фалиръне, фълиране, фалйране
Окончанието за отглаголни съществителни е -не (а не -ни), а пред него се запазва гласната от основата на глагола.

Етимология

Произход:Немски/Италиански
Оригинална дума:fallieren / fallire
Отглаголно съществително от 'фалирам'. Коренът идва от немски 'fallieren' или италиански 'fallire' (греша, не успявам, фалирам), от латински 'fallere' (мамя, бъркам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • масово фалиране
  • предотвратяване на фалиране

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.