фалцет
[fɐlˈt͡sɛt]
фалцет значение:
Какво е фалцет? Специфичен метод на пеене (предимно при мъжете), при който чрез използване на главовия регистър се постигат тонове, по-високи от нормалния диапазон на гласа.
1. (музика) Специфичен метод на пеене (предимно при мъжете), при който чрез използване на главовия регистър се постигат тонове, по-високи от нормалния диапазон на гласа.
2. (преносно) Неестествено висок, писклив тон на говорене, често поради вълнение или страх.
- Ударение
- фалце'т
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- фал-цет
- Род
- мъжки
- Мн. число
- фалцети
Примери за използване на фалцет
(музика)
- Певецът премина във фалцет, за да изпее най-високите ноти на баладата.
- Гласът му звучеше неестествено, като писклив фалцет.
(преносно)
- От уплаха тя изкрещя на фалцет.
Синоними на фалцет
Антоними на фалцет
Как се пише фалцет
Грешни изписвания: фалцит, фълцет
Думата се пише с е в последната сричка.
Етимология
Произход:Италиански
Оригинална дума:falsetto
От италиански *falsetto*, умалително на *falso* (фалшив, неправилен). Първоначално терминът е описвал 'фалшив' (изкуствен) глас, който имитира женски регистър.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пея на фалцет
- крещя на фалцет
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
