фанариот
[fanɐriˈɔt]
фанариот значение:
Какво е фанариот? Представител на богатата гръцка аристокрация в Османската империя, живееща в квартал Фенер в Цариград. Фанариотите са заемали висши постове в османската администрация и в православната църква.
1. (история) Представител на богатата гръцка аристокрация в Османската империя, живееща в квартал Фенер в Цариград. Фанариотите са заемали висши постове в османската администрация и в православната църква.
2. (преносно / пейоративно) Нарицателно за лукав, лицемерен човек или гръкоман, който действа против българските национални интереси (в исторически контекст от Възраждането).
- Ударение
- фанарио̀т
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- фа-на-ри-от
- Род
- мъжки
- Мн. число
- фанариоти
Примери за използване на фанариот
(история)
- Много от драгоманите на Високата порта са били фанариоти.
- Борбата за църковна независимост е била насочена главно срещу гръцките владици фанариоти.
(преносно / пейоративно)
- Наричаха го фанариот заради двуличието му и склонността към интриги.
Антоними на фанариот
Как се пише фанариот
Грешни изписвания: фанарият, фенериот, фънариот, фанъриот, фанарйот, фанариут
Думата се пише с а във втората сричка и завършва на -иот (от гръцкото окончание).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:Φαναριώτης (Phanariotes)
Произлиза от името на квартала *Фенер* (Phanar) в Цариград (Истанбул), където е седалището на Цариградската патриаршия и където са живеели богатите и влиятелни гръцки фамилии в Османската империя.
Употреба
Чести словосъчетания:
- гръцки фанариот
- владика фанариот
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
