фанатик
[fɐnɐˈtik]
фанатик значение:
Какво е фанатик? Човек, който е прекалено и сляпо предан на някаква вяра, идея, кауза или учение и проявява нетърпимост към чуждите убеждения.
1. (обща употреба) Човек, който е прекалено и сляпо предан на някаква вяра, идея, кауза или учение и проявява нетърпимост към чуждите убеждения.
2. (преносно) Човек, който се увлича страстно и прекомерно по нещо (хоби, спорт, работа).
- Ударение
- фана'тик
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- фа-на-тик
- Род
- мъжки
- Мн. число
- фанатици
Примери за използване на фанатик
(обща употреба)
- Религиозен фанатик, който отказва да приеме научните доказателства.
- Той защитаваше политическите си възгледи като истински фанатик.
(преносно)
- Тя е фанатик на тема чистота.
- Футболен фанатик.
Синоними на фанатик
Как се пише фанатик
Грешни изписвания: фанатиг, фънатик, фанътик, фанатйк
Думата се пише с к в края. Проверка може да се направи чрез формата за множествено число: фанатик – фанатици (където 'к' преминава в 'ц', а не 'г' в 'з').
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:fanaticus
От латинското 'fanaticus' (вдъхновен от божество, неистово предан), произлизащо от 'fanum' (храм). В съвременните езици навлиза с значение на човек с крайна, безкритична преданост.
Употреба
Чести словосъчетания:
- религиозен фанатик
- политически фанатик
- футболен фанатик
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
