Dumite-BG – онлайн речник за българския език

фенолфталеин

[fɛnoɫftɐlɛˈin]

фенолфталеин значение:

Какво е фенолфталеин? Органично химично съединение, използвано широко като киселинно-основен индикатор. Безцветен е в кисела среда и става малиновочервен в алкална среда.

1. (химия) Органично химично съединение, използвано широко като киселинно-основен индикатор. Безцветен е в кисела среда и става малиновочервен в алкална среда.
2. (медицина) Вещество, използвано в миналото като лаксатив (слабително средство), но вече ограничено поради странични ефекти.
Ударение
фенолфталеи́н
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
фе-нол-фта-ле-ин
Род
мъжки
Мн. число
фенолфталеини
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на фенолфталеин

(химия)
  • При титруване добавихме капки фенолфталеин, за да отчетем еквивалентния пункт.
(медицина)
  • Употребата на фенолфталеин в лекарства без рецепта беше забранена в редица държави.

Как се пише фенолфталеин

Грешни изписвания: фенолфталиин, фенолфталейн
Пише се с 'ф' (фталеин) и завършва на '-ин', а не '-йн', тъй като е химичен термин с ударение на последната сричка.

Етимология

Произход:Немски
Оригинална дума:Phenolphthalein
Терминът е създаден от германския химик Адолф фон Байер през 1871 г. Съставен е от 'Phenol' (фенол) + 'Phthalein' (фталеин - производно на фталовата киселина, от гр. 'naphtha').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разтвор на фенолфталеин
  • алкохолен фенолфталеин

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.