Dumite-BG – онлайн речник за българския език

фенотиазин

[fɛnotiaˈzin]

фенотиазин значение:

Какво е фенотиазин? Органично хетероциклично съединение, което служи като основа за синтеза на група лекарствени препарати (невролептици, антихистамини), използвани за лечение на психични разстройства и алергии.

1. (Химия и Фармакология) Органично хетероциклично съединение, което служи като основа за синтеза на група лекарствени препарати (невролептици, антихистамини), използвани за лечение на психични разстройства и алергии.
Ударение
фенотиази'н
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
фе-но-ти-а-зин
Род
мъжки
Мн. число
фенотиазини
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на фенотиазин

(Химия и Фармакология)
  • Лекарят предписа препарат от групата на фенотиазините за овладяване на психозата.
  • Фенотиазинът се използва и като инсектицид в миналото.

Как се пише фенотиазин

Грешни изписвания: фенотеазин, фенотязин, фенутиазин, фенотйазин, фенотиъзин, фенотиазйн
Думата се пише с иа (хиатус), а не с я или еа. Отразява химическия корен тиа- (от тио-).

Етимология

Произход:Немски / Химическа номенклатура
Оригинална дума:Phenothiazin
Съставна дума от химическата терминология: 'фено-' (от фенил) + 'тио-' (сяра) + 'азин' (азотсъдържащо съединение).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • фенотиазинови деривати
  • фенотиазинови невролептици

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.