Dumite-BG – онлайн речник за българския език

фини

[fin]

фини значение:

Какво е фини? Който е много тънък, дребен или с малък размер на съставните частици.

1. (пряко) Който е много тънък, дребен или с малък размер на съставните частици.
2. (преносно) Който е изтънчен, елегантен, деликатен.
3. (история) (Като съществително, мн.ч., рядко) Древно наименование на финските народи (фините).
Ударение
фин
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
фин
Род
мъжки
Мн. число
фини
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на фини

(пряко)
  • В рецептата се използват фини овесени ядки.
  • Пясъкът на този плаж е изключително фин.
(преносно)
  • Тя имаше фини черти на лицето.
  • Те са много фини хора и никога не повишават тон.
(история)
  • Древните фини са населявали северните части на Европа.

Антоними на фини

Как се пише фини

Грешни изписвания: финни

Думата 'фин' се пише с едно н. В множествено число формата е фини (също с едно 'н'), за разлика от думи като 'финландски'.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:fin
Заемка от френски fin (изтънчен, тънък, завършен).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • фини прахови частици
  • фини настройки

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.