Dumite-BG – онлайн речник за българския език

финост

[finost]

финост значение:

Какво е финост? Качеството на това, което е фино – тънкост, изящество, деликатност на изработката или структурата.

1. (пряко) Качеството на това, което е фино – тънкост, изящество, деликатност на изработката или структурата.
2. (преносно) Учтивост, тактичност и изисканост в обноските.
Ударение
фѝност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
фи-ност
Род
женски
Мн. число
финости
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на финост

(пряко)
  • Тъканта се отличаваше с невероятна финост и мекота.
  • Фиността на пясъка по този плаж е пословична.
(преносно)
  • Тя притежава вродена финост, която ѝ помага в дипломацията.

Как се пише финост

Грешни изписвания: финност, фйност, финуст

Думата се пише с едно н. Образувана е от прилагателното фин + наставката -ост. Удвояване на н при наставката -ост има само ако прилагателното завършва на -нен (напр. ценен -> ценност), което тук не е случаят.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:fin
От френската дума *fin* (тънък, изящен, чист) + българската наставка *-ост* за образуване на съществителни имена.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.